Кълчър шок.

Никога не съм си представял, че може да ми се случи.

Е, случва се. И те халосва като пневматичен чук - желатин. Тоест, разплесква те по стените, зелено желе се смъква бавно надолу, а зрънцата грозде треперят като сешоар в аквариум.

Докато посрещача ни Кийву (нахакано японче с червена коса и мастилено петно на гъза) ни кара от летището към града с най-бавния влак в мултивселената, се запознавам с Джо. Той е от Лаос, доста грозен и се казва по съвсем различен начин, но сам ми предлага да му викам така. Женен е, чака жена си и също като мен е , т.е. research student по икономика, когото японската държава ще издържа година и половина. Та с Джо веднага се харесахме. Той обясни, че пие, само като пуши, а аз - обратното. Сега е един етаж над мен и май ще е весело.

Стигаме Саппоро стейшън, мъкнем куфарите, а дебилният ни посрещач даже не си прави труда да поеме торбичката с нещата от Duty Free-то. По-добре да не шари там.Стигаме общежит ... Читать дальше »